Приятел завинаги!

Чепеларе – първи огрян от Слънцето

4anoveЧепеларе e в централната част на Родопите и е втория град с най-високо разположение спрямо морското равнище в България след Доспат. Затова и е сред първите огряван сутрин от Слънцето, а слънчевите му дни в годината са внушителни – 270. Географски районът на Чепеларската долина е в близост до Беломорието и затова зимата е мека и топла. Снежната покривка се задържа сравнително дълго, между 80-120 дни в годината със средна дебелина 30-80 см. Пролетта настъпва значително късно, а лятото е прохладно и свежо. Доказано от учените климатът тук е уникален за лечение на белодробни болести, а поети възпяват тази част на Родопите като мястото за „вечна младост“. И не случайно Родопите се гордеят с дълголетниците си.

Първите заселници в долината са отпреди 300 години. Основен поминък бил скотовъдството и някои занаяти, а част от мъжете ходели по Беломорието като майстори-зидари и рибари. Кърджалиите често нападали селището, но срещали организиран отпор.

На 12 януари 1878 година Казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин в състав от 800 души потегля от Асеновград в посока Бачково, Павелско, Хвойна, Чепеларе, Устово, Рудозем, Златоград. На 16 януари те са в Чепеларе. Васил Дечев в книгата си “Миналото на Чепеларе” пише: “По тесния и заледен присоен път между Лещювица и Долна махала полека се движи една дълга черна верига, прилична на реденица и ели и на огромна черна засукана връв. Тая верига била руската конна войска. Влизането и настаняването на казаците в махалите и по къщите внесло голямо оживление и неописуема радост в душите и сърцата на християнското население. Жени и деца въвеждали братушките в оголените и полуразрушени къщи, но им било мъчно, че не могли да ги нагостят, защото нямало нищо друго освен овесена и арпова каша.” На 17 януари руските войски продължават за Устово. След еуфорията и радостта от събитието, чепеларци започват да уреждат мирния си свободен живот. По- видните първенци, християни и мюсюлмани, избират общинска управа. Първи председател на общинския съвет на свободно Чепеларе става Дечю Харитюв, а съветници са Тодор Балджийски, Сюлейман Милязима, Ахмед кехая Тотювски и Атанас Кюсета. За Освобождението напомня паметника на умалената „Шипка“ в центъра на родопския град.

На територията на община Чепеларе има 61 паметника на културата, от които 17 са обявени за паметници на културата, а останалите 44 са само декларирани за такива. Три от обявените паметници на културата са с национално значение, 2 за сведение, а другите 12 с местно значение. От декларираните паметници на културата 3 са с национално значение, 1 за сведение и 40 с местно значение.
В района на Чепеларе има и няколко археологически паметници на културата: Средновековен некропол, който се намира се западно в града; Средновековен некропол, намиращ се на 9 км южно от града, по шосето за Пампорово; Средновековно селище и некропол; намират се в местността „Чипоския хан“, на 3 км южно от града.
В родопския град има и архитектурен паметник на културата – това е къща намираща се на ул. „Мрамор“.

Много преходи са възможни за туристите край Чепеларе с цел еко, селски, реглигиозен и пещерен туризъм. Край село Павелско има останки от баня. Те се намират се на 1 км западно от селото, а край село Хвойна – средновековен некропол; паметник на културата. От Хвойна тръгва интересен преход към Пампорово, Арда и границата с Гърция при прохода Елидже.

Край село Забърдо има останки от градище, намират се в местността “Градище” на 3 км източно от селото, както и старинен път; намира се 7,5 км южно от селото. Край Забърдо има и останки от средновековна крепост; намира се в местността “Камъка”, 2-3 км северно от селото. В района е и пещера Челевищница; намира се на югозапад от селото в местността “Айдарски камък” (във високите части на камъка). Интересно е и тракийско селище – пещера, което се намира се в пещерата “Тьовната дупка”, 2 км източно от Забърдо, паметник на културата с национално значение.

На 1 км от село Проглед също има историческо място, а в самото село забележителност е родната къща на Дичо Петров (Таков), паметник на културата с национално значение.

Четири от църквите в общината са художествени паметници на културата с национално значение, като най-интересна сред тях е църквата „Св. Атанасий Велики“ (1834 г.), издигната за едва 40 дни. През 1841 г. в нейния двор е построено и най-старото килийно училище на територията на община Чепеларе.

Другите паметници на културата са Църква „Успение Богородично“ и Узунска къща. В община Чепеларе има 61 параклиса, които са предпоставка за интересни религиозни преходи.

Като зимен курорт Чепеларе се развива от началото на 30-те и 40-те години на миналия век. Днес е един от утвърдените ски центрове в България. Цените на нощувките в града са на половина в сравнение с големите курорти Пампорово, Банско и Боровец. Ски-картите години наред са на стойност 2/3 от големите центрове. Чепеларе е дал единствения ни шампион от зимна олимпиада досега -Екатерина Дафовска, преди това олимпиецът Митко Хаджиев, слаломистът Борислав Киряков и сегашната надежда в сноуборда Радослав Янков, който стана световен шампион за младежи. Градът се слави с модерната си фабрика за ски и с площада си с петте олимпийски кръга.
Чепеларе разполага с модерен 4-седалков лифт с капацитет 2000 души на час. С него разстоянието от гр. Чепеларе до връх Мечи чал от 2700 м. се изминава за 9 минути. Лифтовата линия е изградена от френската компания Помагалски. В спортен център в Чепеларе се използва специална система за допуск на туристите, разработена от австрийската компания AXESS, която избягва струпването на скиори на лифта в най-натоварените часове на деня.
Почти 38 години след първото ски състезание за Купата на Чепеларе през 1970 г., днес Чепеларе посреща с писти с дължина 20 км. Две от пистите са с хомологация от ФИС и право на провеждане на международни състезания. На платото на крайната станция на лифта – до върха „Мечи чал“ (1873 м) са монтирани мини 3 бр. ски-влекчета, които са подходящи за начинаещи скиори и сноубордисти.