Приятел завинаги!

Село Орехово

Един живописен и колоритен кът, разположен край река Орешица, в пазвите на ридаЧернатица в Западни Родопи. Явява се важен изходен пункт към хижите – „Персенк“, „Кабата“ ,“Скални мостове“ „Чудни мостове“, местността „Бяла черква“ и природния феномен „Чудните мостове“. Сегашното село е на около 300 години. На мястото му в древността е имало древно римско селище. Историята на селото е описана в селищната монография „Орехово“ на писателя Атанас Калинов. В селото е създадено „Сдружение по туризъм – с. Орехово“.

Орехово е селото с най–добре развит селски и еко туризъм в община Чепеларе. То разполага 13 къщи за гости със 110 места за почивка/инф. 2015 г. – Съюз на хотелиерите и ресторантьорите/. Атракция е направената изцяло от кал и слама уютна къща за гости на фамилия Маданкови, която има механа. Стаичките в глинената къща ви пренасят един век по-рано. В селото е църквата „Св. Неделя“, построена през 1882 г., когато е и осветена от епископ Гервасий. В селото пък е уредена историко-етнографска музейна сбирка към читалище „Родопско бъдеще“, съдържаща всички сечива и предмети използвани в бита на ореховеца до средата на ХХ век. Направени са родословните схеми на всички родове в селото. Експозицията притежава богат археологически материал, като някои от находките представляват ценност, особено керамиката. В Орехово и в околностите му има църква “Св. Неделя” и 20 параклиса, което го прави подходящо за религиозен туризъм.

Старинен обичай „Старците на пуст“ от 1885 година събира ежегодно стотици гости и туристи в Орехово. Млади мъже и две деца гонят злото с хлопки и звънци из селото. Маскирани като арапин, старци, невести и циганка, те обикалят от къща в къща и наричат за здраве и берекет. Местните се гордеят, че Орехово е единственото населено място в региона, където ритуалът се провежда ежегодно на Месни, а не на Сирни Заговезни, както повелява традицията.

През селото минава най-дългата у нас екопътека, която започва в с. Хвойна и стига до Гърция.

В землището на Орехово има няколко защитени територии:

Природна забележителност „Дуплево“ е водопад, намиращ се в местността“Дуплево“ – на 0,5 км. западно от селото, на надморска височина 950 м и височина на пада 20 м. Скален пролом по поречието на река Орешица.

Природна забележителност „Скакалото“ е водопад, намиращ се в местността „Скакалото“ – на 0,5 км. южно от селото, с височина на пада 30 м.

Природна забележителност „Костен камък“ е водопад с височина на пада 30 м, разположен в колосален скален масив, приличащ на огромна стена, над която расте вековна смърчова гора. Намира се на 4 км. югозападно от селото.

Защитена местност „Средните ливади“ е местност с площ 70.4 ха, със запазени вековни белборови гори и живописен ландшафт.

Ваклите дупки – намират се на 7 км. южно от селото(2 км. южно от местността „Кабата“). Южен ерозиран склон с естествени скални(пещерни) образования, покрити с калцити. Тези интересни скални ниши са обявени за природен феномен.

Край Орехово е крепостта „Цирикова черква“. Връх, намиращ се в местността „Кабата“; паметник на културата с национално значение. Днес от някогашната крепост са останали само руини, които ясно говорят за съществуването й. На върха, на мястото на някогашната стара църква, сега е построен параклисът „Св. Дух“.

Пещера Челевещата дупка, намира се северозападно на 0,8 км от селото в изсечения каньон „Заград“. До нея се достига по добре маркирана туристическа пътека. От входа на пещерата по широк улей, дълъг около 3 м и спускащ се в нея, се слиза в малка зала, чийто сводест таван е опушен, което се свързва с преданието, че по време на масовата ислямизация тук са изгорени една част от жителите на Орехово и съседните махали отказали да приемат исляма, откъдето идва и името на пещерата. След това следват две галерии – лявата, която е по – запазена е дълга 65 м., а дясната, която се посещава от туристи е дълга 240 м. Върви се само в дясната галерия, която е осеяна със сталагмити и сталактити, единствено на 50 м от входа има един ярко изразен сталактон. Срещат се и дребни цинтови езерца, оформени от бавно капещата вода от тавана на пещерата. Върви се във вътрешността на пещерата по малка пътека, лъкатушеща из скалните назъбени земни образования. Могат ясно да се различат множество причудливи скални образования като – каменен водопад, малък орел, сякаш току що кацнал от полет и др. Трябва много да се внимава понеже пещерата не е осветена и пода е влажен и кален. След 150 м отвора рязко се стеснява и само опитен пещерняк може лазейки да премине в следващата по – голяма каменна галерия. В лявата галерия никой не влиза, тъй като се говори, че има отвесна пропаст и достъпа не е възможен.

В пещерата влизат само по 3 – 4 човека не повече, за да се следи всеки от групата, поради скалните зъбери по пътеката. Туристическите водачи винаги предлагат на своите групи посещение в Челевещата дупка, особено групите изпратени от Българския туристически съюз – София. Малките групи, посещаващи хижа „Персенк“, също почти винаги минават да я разгледат. Туристическият преход до пещерата е един от най – леките пешеходни и затова се предпочита от туристите.