Приятел завинаги!

Пещера Челевещницата

Най-голямата от 45 пещери в Радюва планина, в подножието, на която е разположено село Павелско. През 1966 г. е посетена от Шестата международна експедиция с участието на руските специалисти Игор Ефремович и Виктор Дублянски. Експедицията констатира, че от отвора й започва отвесен тунел (шахта) с дължина 33 метра, който достига до подземна зала с размери-дължина 85 метра и ширина 40 метра. Веднага, след конуса от пръст и камъни, под пещерният отвор започват огромни, високи до 1 метър и дебели до 50 сантиметра, синтрови прегради. Една част от нейните искрящи ефирни стени са сухи и покрити с дребни като просо бисерчета, а друга – с кристална вода. Специалистите смятат, че някога в нея е имало езеро с дълбочина 12 м, което пресъхва. Някои от пещерните образования са оприличени на пещерна гора, а над пресъхналото езеро има красива колонада. Сводът на пещерата, с висящите от него безброй изящно бели сталактити, е опрян на сталактони, приличащи на чудновати снежни подпори. Непрестанно от тавана й се откъсват водни капки и политат с шемет към пещерния под. В средата на залата, сред огромна паница издълбана от падащите капки, лежи най-красивият и величествен пещерен бисер, намерен досега в българските пещери, възприеман като чудо на природата и бисер на бисерите. През 1966 г. Петър Трантеев го определя като “кралят” на пещерните бисери.

Името на пещерата се предполага, че произхожда от наличието на човешки кости в нея. Сред местното население е разпространена легенда, че в Челевищницата е хвърлен жесток турчин, а според друг вариант на същата легенда – местен чорбаджия. Наистина при проучването на чепеларските пещерняци е намерен в пещерата скелет на човек.

Челевещницата в Павелско е проучвана след това и от чепеларските пещерняци, като при първото им влизане в нея с тях се спуска и павелският учител Атанас Г. Семерджиев. При срещата ни с ръководителя на пещерния клуб в Чепеларе Георги Райчев, през февруари 2003 г., се установи, че при последното им спускане в пещерата са констатирали кражбата на пещерния бисер. Райчев и пещерняците му възнамеряват да заменят липсващия оригинален бисер в Челевещницата с копие.

Входа на дупката е отвес (40-45 м.), през който се слиза до огромна зала. Има много големи синтрови езера, част от които са затрупани със пръст.