Приятел завинаги!

Районът на Чепеларе се населява от древни времена. Родопите са населявани от номадски времена. Артефакти от първите поселения са отстанали от траките от преди 3000 години. Край Чепеларе са открити тракийски некрополи и селища от XIII в. пр. Хр. Намерено е и славянско поселище от V-VI в. в района на Чепеларе, което е просъществувало до XIV в. Местните са наследници на тракийски, славянски и български общности. В района има останки от присъствието на римляните като пътища /видно край Забърдо/, запазени и до сега.

Основатели на сегашно Чепеларе са Волко/Белю и Марчо. Те се заселили в периода 1701-05 г., със семействата си при юруците, които станували на мястото на днешното Чепеларе. Хрониките сочат, че между 1720 г. и 1750 г. в Чепеларе е имало 19 семейства.

ChepelareЧепеларе е играло основна роля в народоосвободителните борби от османското владичество. За това напомня паметникът посветен на всички чепеларци, загинали през периода от 1885 до 1945 г. във войните, водени от България за защита на нейната територия или за освобождение на останалото под чуждо владичество българско население. Паметникът е построен през 1936 г. и е открит на 8 август 1937 г. от Пловдивския митрополит Максим.

6ipkaНа 1 октомври 1899 година в Чепеларе се основава дружество на Македонската организация с председател Георги Мерджанов, подпредседател Петко Антонов Разсуканов, касиер Атанас Гергинов и секретар Тодор Чичовски. Чепеларе е избрано от Върховния комитет за седалище на ІV пограничен пункт, който да осигурява контакта с Беломорието. Началници на пункта са Вълчо Сарафов (1899–1901), Константин Антонов (1901 – май 1902) и Петър Кузманов. Чепеларският пункт получава от Върховния комитет материали за препращане през границата, като за целта са изградени три тайни канала – през Проглед, Широка лъка и Манастир. До пролетта на 1900 година в Чепеларския пункт Върховният комитет складира 400 пушки „Крънка“ и 50 сандъци с патрони, които в следващите месеци по тайните канали са прехвърлени в Османската империя.

HvoinaУникален спомен от онези времена е зазидано в къща в село Хвойна послание, което стопаните са открили през 1988 г. В бутилка в стената имало 4 листа текст, увити в попивателна хартия. Писмото е датирано от 20 априлий 1892 г. Написал го при започването на градежа на къщата собственика й Спас Груев, тогава 35 годишен. Той оставил послание за поколенията, подписано и подпечатано от местната управа. Писмото намерено под калкан под единственото прозорче от източната страна на къщата предизвикало голям интерес сред учени и писатели. Някои написали трудове за него. С писмото се занимава най-много писателят Георги Арнаудова. Той проучил, че сред жителите в селото в миналото имало обичай да вграждат в основите на нова къща дребни монети, но и затворени бутилки с писмени послания за потомците. Местните хора обаче не са намирали подобна находка в стените си, сочи етнографско проучване на Ангел Янков. Камо ли такова като на Спас Груев – със сведения за градежа, но и с подробно описание на времето, в което живял автора му. „През 1892 г. при князуването на Негово Величество българският княз Фердинанд Първий на Северна и Южна България и президент министър Стефан Стамболов, който имаше желязна воля и тъй умно умееше да води и управлява България, щото беше направил всеки чувствителен и разбран человек да благоговее пред делата на г-на м-ра Стамболова и България доста бе напреднала, че на всеки гражданин честта бе запазена, също и живота и имота“, пише автора на зазиданото послание. Съотнесено към сегашните времена и нрави такова послание за запазената чест, живот и имот си е завидно. В писмото следва описание на живота в селото. В Хвойна имало 128 къщи, с около 700 жители, поминъкът бил земеделие, скотовъдство, занаяти. Имало 8 дюкяна и 2 хана, описва подробно автора. Селото било център на Рупчоска околия, имало си околийско управление, мирово съдилище, ковчежничество и жандарски участък с 20 стражари. Околийският началник Янку Икономов от Свищов управлявал от Хвойна и съставните села Малево, Шейтаново и Сафтъще. Кмет бил Костадин Златанов Брунзалски, който бил наречен Македонски. Имало училище и двама учители с 50-60 ученика. Селото плащало 2800 лв. десятък – поземлен налог, 1500 лв. беглик, 400 лв. емляк и 500 лв. патент. „И тези данъци не бяха тежки за населението, което беше трудолюбиво и си гледаше добре работите“, пише автора. Упоменава се и най-богатия човек в Хвойна – Костадин Губеров. Сегашният кмет на Хвойна – 116 г. по-късно носи същата фамилия – Наско Губеров. Иконостасът в дома на християнина е на изток, в източната част на къщата е била поставена и зазиданата бутилка. Етнографското изследване на Ангел Янков сочи, че посоката изток е символ на раждането, от изгрева на слънцето, и затова не е случайно зазидано там посланието. От друга страна, сочи Янков, зазиданото в първата огравяна от Слънцето страна на къщата е и своеобразен амулет за обдаряване със здраве и живот. Не се вгражда сянка, а писано слово, с вярата че изреченото и написаното не се губят. Според Янков, не е случаен факта, че в стая в къщата на Спас Груев на долния етаж, под посланието, през 1894 г. е създадено първото читалище в селото. А през 1898 -1899 г. в нея се помещава и първият таен пункт на Македоно – Одринското революционно движение в Средните Родопи. Хвойна е на 30 км от тогавашната граница с Източна Румелия при Рожен и тук било естественото място за пренощуване на пътници и кираджии, идващи от Пловдив. Затова революционната организация наема приземния етаж на къщата на Спас Груев, където открива комитско кафене. През Хвойна е минавал един от каналите за вътрешността на Беломорска Тракия и Македония. Комитското кафене в къщата е от началният етап на борбата за Освобождението на останалите под турска власт български земи отвъд Рожен след Берлинският конгрес. През есента на 1899 г. комитите се преместват от къщата на Груев в Чепеларе, което е по-близо до границата. Сега по къщата нищо не напомня за някогашните времена, няма паметна плоча. Спас Груев започнал да строи къщата на 20 априлий 1892 г. Описва се сам като здрав и силен човек, със съпруга Гина и синове Иван, Илия, Георги и Васил. Описват се поименно и зидарите, а за да не се усъмни намерилия посланието в истинността, писмото е подпечатано и подписано от кмета, както и от още 12 най-видни люде от Хвойна и околните села. Завършва с думите: „Нека служи това за памят и за сведение на бъдещето за миналото. Потомци! Наследници! Четете и спомняйте, че и у нас е имало чувства, за да уставим старини на вас. Нашите черепи, които ще изваждате някога от земята случайно, знайте че и те са чувствали радост и скръб и са имали благородни цели и дела!.“ Оставил посланието на 35-години, с течение на времето Спас Груев станал един от най-богатите хора в Хвойна. След падането на границата, през 1912 г. той вече имал към 200 овце и над 100 кози, свидетелства родопския летописец Атанас Примовски. По-късно богатството му наследяват синове и внуци.

В Чепеларе е издигнат паметник на Капитан Петко Войвода.Българският герой идва през август 1878 г., след Берлинския конгрес. Границата в Централните Родопи между Османската империя и Източна Румелия дълго след Берлинския конгрес все още не е уточнена, а руски окупационни войски в района няма. Петко Войвода организира отбраната в неутралната зона на юг от руските войски до окончателното утвърждаване на границата. В Чепеларе капитан Петко Войвода остава с четниците си по-малко от година, но жителите на Чепеларе и околните селища никога не ще го забравят, тъй като благодарение на него успяват да запазят получената от руската армия през януари 1878 г. свобода.

Petko voivodaСлед Освобождението Чепеларе, през което минава основния път от Пловдив за Смолян и Родопите, бързо се развива като културно- просветен и стопански център в региона. То става един от първите просветни центрове в планината. Местните построяват голяма училищна сграда преди началото на 20-ти век, втори след гимназията в Райково. Селището има първия градоустройствен план в Средните Родопи благодарение на общественика Васил Дечев, който е автор и на историята на града „Миналото на Чепеларе“. Той подарява и земите си, на които са изградени училището и читалището, което е с над 130 години история. Васил Дечев е кмет на село Чепеларе в периода от 1894-1897 година. Чепеларци го почитат с паметник в центъра на града. Неговото име носи и главната улица, която той прокарва, както и училището.

Vasil De4ev 1В Чепеларе се учредява първата горска кооперация в България „Съгласие“ през 1906 г. Чепеларци учредяват през 2001 г. Националното сдружение на собствениците на гори „Горовладелец“, което представлява около 30 хиляди собственика на гори с общо 270 хиляди декара частни гори.

В Чепеларе още през 1880 г. е прекаран телеграф и е отворена пощенска станция. Тук е направено и първото фототрафско ателие в Родопите. Чепеларе е едно от първите селища, което е електрифицирано през 1921 г. Чепеларе е бил осветен с електричество преди Пловдив. Местни предприемачи закупили юзина от „Сименс“, с която да обработват дървен материал, но впоследствие пуснали ток и на града.

През 1933 г. чепеларецът Никола Чичовски изгражда първата вила в Пампорово и поставя началото на световния зимен курорт, а през 1934 г. е учредено туристическо дружество в града с цел да развива стопанския туризъм. През 1950г. е създаден пещерен клуб.

PamporovoЧепеларе е обявен за град на 15 септември 1964 г.

Сега Чепеларе е курортен център с утвърдени традиции в спорта и културата. Градът е едно от основните курортни ядра за зимен туризъм в България. Тук има над 40 семейни хотела и къщи за гости, два четиризвездни хотела и ски център на връх „Мечи чал“.Тук работи най-голямото и единственото в България и на Балканите предприятие за производство на ски и сноуборд AmerSports.

Най-почитаното културно събитие в Чепеларе са Майските културни тържества, които продължават по традиция през целия месец, а призника на града е на 24 май – Ден на славянската писменост и култура. Традиционен е националния конкурс за нова българска музика в размер 7/8. Градът провежда и национален конкурс за поезия Усин Керим – Чепеларе.

4epelare 12

Освен Васил Дечев (1866–1941), историк и етнограф, революционер, Чепеларе се гордее с плеяда достойни личности, допринесли за развитието на този край като Васил Гаджуров (1940–2002), изявен общественик, радетел за развитие на родното място и дългогодишен градоначалник, Георги Глухов (1936–2003), преподавател по ядрена енергетика в ТУ-София, Д-р Милко Тошков (1963), български лекар-ирисдиагностик и природолечител; Екатерина Дафовска, бивша състезателка по биатлон и олимпийски шампион от Зимните Олимпийски игри – Нагано ’98 и др.

Кметовете на Чепеларе

Дечо Харитев – 1878

Атанас Кьосето – 1878

Саво Киряков – 1879

Костадин х. Вълков – 1880 – 1885

Иван Чичовски – 1885 – 1886

Иван Найденов – 1887 – 1888

Иван Чичовски – 1889 – 1892

Саво Киряков –  1893 – 1894

Васил Дечев – 1894 – 1897

Костадин Делисивков – 1897 – 1898

Атанас Стракунев – 1898

Димитър Сивков – 1898 – 1900

Иван Чичовски – 1900 – 1901

Георги Марушков – 1901- 1902

Костадин Попмаринов – 1902

Тодор Ихтяров – 1904 – 1908

Атанас Гергинов – 1908 – 1911

Георги Попмаринов – 1911

Георги Марушков – 1912 – 1913

Атанас Дамянов – 1913 – 1918

Райчо Найденов – 1920 – 1923

Тодор Пепеланов – 1923 – 1925

Иван Фортев – 1926

Костадин Чичовски – 1927

Асен Чолаков – 1928 – 1930

Атанас Мерджанов – 1930 – 1931

Стефан Пепеланов –  1932 – 1934

Вълко Кузманов – 1934 – 1938

Йордан Янков – 1938 –  1942

Тодор  Тонков – 1942

Стайко Стайков – 1943 – 1944

Райко Харитев – 1945- 1947

Димитър Стоев – 1948 – 1950

Атанас Джубров – 1951 – 1954

Тодор Бозуков – 1955

Васил Лазаров – 1955 – 1959

Марко Марков – 1960 – 1962

Петър Ковачев  –  1963 – 1971

Димитър Димитров – 1972 – 1975

Васил Гаджуров – 1975 – 1982

Атанас Кейкиев – 1983 – 1985

Георги Лазаров – 1986 – 1987

Васил Гаджуров – 1988 – 1990

Атанас Кузмов – 1991 – 1992

Костадин Пепеланов – 1992 – 1995

Васка Дърбоклиева – 1995 – 1998

Тодор Бозуков – 1999 – 2007

Георги Попов – 2007 до 2011

Тодор Бозуков – 2011….

priznanie

 

Почетни граждани на Чепеларе

Екатерина Дафовска

Савко Хаджиев

Димитър Райчев

Бойка Присадова

Удостоени с почетен знак на община Чепеларе

Боран Хаджиев

Димитър Златев

проф. Атанас Джурджев

Тодор Андреев

Никола Михайлов

Станка Мечкарова